До скоро беше модерно да се казва, че мишката е

 До скоро беше съвременно да се споделя, че мишката е изяла книжката. Хайде, стига към този момент. Всичко е винтидж. Мебелите, облеклата, че даже и порядките. По-модерно е да четеш в метрото застаряла книга с пожълтели страници, а не електронна такава. По-стилно е. А и по този начин леките дами стават по-тежки. За това и се купуват повече книги. Защото доста дами със подозрителен морал взеха решение да си лъснат имиджа. А лъскането става с нещо остаряло. Повехнало. И скъпо. Не с нови, млади и модерни уреди. За това и пазарът на книги и библиотекарски карти взе да върви нагоре. И по-хубаво от това няма. Лачени мадами, със остарели книги, нови гащи и лъскави обувки. Какво повече може да желае един мъж. Освен да им изяде мишките, книжките или там каквото друго оферират. Стига да не го крият, като оборота от книгите. Че някъде отново изчезват едни милиони. Може да е единствено авторско съмнение, само че може и да е друго. Дори да ги крият обаче, отново е хубаво, че книгите вървят. Все отново самото Министерство на вътрешните работи е вкарало в пътя 17 500 „ евентуални нарушители “ (из думите на вътрешния министър Валентин Радев по време на парламентарния надзор в петък), които ще стартират да четат учебници и книги. Това са още 17 500 евентуални клиенти, които, дай Боже, да стартират да цитират във Facebook някой и различен създател, а освен да споделят картинки от мафиотски филми. Че нещо, до момента в който виждам обществените мрежи, се оказа, че популацията на вълци е скочила всеобщо. Всички станаха вълци, които се оправят сами с живота, макар измените, страната, неприятните другари и леките дами. Та хайде към този момент стига вълци в гората, дано да има и малко интелектуалци. Току-виж сме вдигнали просветителното си равнище. Хем ще блеснем и по време на председателството. Новите камери могат да запишат възпитаници, които четат книги на пейките пред НДК, или се редят на опашки за следващото издание на някой, който не е със съмнителна полова ориентировка, разсъдък и просветеност. Не е влогър, блогър или там някоя съвременна дума за човек, който прави бързи 1000 лв. на месец и носи вероятно българско име. Че аман от псевдоними, псевдоавтори, псевдокниги, псевдообразование, псевдохора. Станахме псевдо на всичко и мишката ще се окаже, че към този момент ни е изяла всичко и ще почине гладна. Защото свестните създатели са непознати, а известните са с къси поли, руси коси и употребяват името, претекста и специалността на лека жена, с цел да продадат нещо. А от такива към този момент ни е втръснало. Поне на тези, които сме чели най-малко пет книги през живота си. Защото „ това е нашето нещо “ за разлика от един победител от един формат, който сподели, че съумява макар нито едната прочетена книга през живота си, тъй като „ това не било неговото нещо “. Неговото било да си прави прическата и да си засича брадата. И той повлича след себе си стотици хиляди, които го считат за кумир, брат или просто рядко брадясал бежанец или преселник. Не е ясно тъкмо. И нека мишката остане гладна, че да има нещо за книжката. Въпреки че и това е под въпрос с възходящата популация на гризачите, привикнали да виреят измежду остарели книги, остарели нрави, нови придвижвания, съвременни прайдове и мъчно четящи себеподобни.